Златото – металът, който народите използват от вече над 5 хилядолетия, отново стана обект на внимание от 2020 г. насам. Пандемията, глобалната инфлация и войните бяха основните причини инвеститорите да потърсят убежище в благородния метал.
Като основен купувач се явяват централните банки на някои големи икономики. Ценовият растеж до върха, който беше достигнат за последните пет години към началото на 2026 г., реализира над 250% ръст, като след последвалата корекция златото се търгува на нива от 160% спрямо стойностите му през 2020 г.
Златото ли се качва или валутите падат?
Златото е активът, който в най-голяма степен е доказал способността си да съхранява стойността във времето. За разлика от него, фиатните валути изпълняват предимно функцията на средство за размяна, но покупателната им способност обикновено намалява с течение на времето вследствие на инфлацията.
В този смисъл може да се твърди, че златото не толкова „поскъпва“, колкото запазва относителната си стойност, докато фиатните валути постепенно се обезценяват. Именно тази особеност на фиатната парична система е причината много инвеститори да разглеждат златото като дългосрочен инструмент за съхраняване на покупателната способност.
Златото няма фискален проблем, не може да има огромен бюджетен дефицит и не може да води война. Това са проблемите на държавите и точно златото решава тези проблеми.
Най-големите купувачи на злато са централните банки на Китай, Полша, Турция, Индия, Бразилия, Азербайджан и Япония.
.webp)
Източник: goldavenue.com
Златото истински хедж ли е срещу инфлацията?
Ако си зададем този въпрос и направим обстоен анализ, най-вероятно ще си отговорим по следния начин: отговорът ще бъде „зависи“.
Зависи за какъв времеви период говорим, зависи колко дълбока е кризата и зависи от това дали има по-добри алтернативи за нашите спестявания.
Да, златото е доказан дългосрочен хедж срещу инфлацията, но е лош инструмент за защита в краткосрочен план.
След големи макроикономически събития обикновено цената на жълтия метал пада, а впоследствие с годините започва да абсорбира допълнителната парична маса, напечатана във времето след съответното събитие. Част от причините за това се крият дълбоко в човешката природа и поведението в кризисни ситуации. Обикновено в труден период човек се съсредоточава върху основните за оцеляването си провизии: храна, вода и продукти от първа необходимост.
Банкоматите се изпразват и кешът в притежание се увеличава. Хората продават злато, за да се сдобият по-бързо с най-необходимото.
Друг фактор за първоначалното падане на цената на златото в подобни моменти е увеличаващият се брой марджин колове вследствие от употребата на левъридж по време на силните му поскъпвания.
Освен това дълбочината на корекцията на цената зависи от степента и сложността на кризата. Впоследствие, когато обстановката се подобри и светът премине през първоначалната паника, се наблюдава ефектът на абсорбация и цената на ценния метал се покачва.
На следващата графика виждаме какво е направила цената на златото по време на пандемията и по-конкретно, когато практически икономическата активност спря.
.webp)
Златото през 2008 г.
.webp)
Златото по време на Dot.com балона
.webp)
Акумулираната инфлация в САЩ по официални данни от 2020 г. е над 30%, а в България е над 46%. Хипотетично дори и двойно да увеличим инфлацията, растежът на златото надхвърля 160%. Тоест свободно можем да заключим, че златото е отразило инфлацията в цената си и даже се търгува на значителна премия спрямо нея към момента на писане на този анализ.
Най-големият риск за цената на златото?
Нека разгледаме периода 2012 – 2015 г., в който златото претърпява близо 45% корекция на цената си от върховете. Това беше златният век на количествените улеснения и ултраниските (дори отрицателни) лихви.
Противно на апокалиптичните прогнози за хиперинфлация заради печатането на пари, реалната инфлация в развитите икономики остана изключително ниска (между 0% и 1.5%), като на моменти се превръщаше в дефлация. Налице са три основни причини:
1. Парите от количественото улеснение не влязоха в реалната икономика под формата на фискални стимули. Те останаха в банковите резерви и се преляха директно във финансовите пазари. Говорейки за финансовите пазари, за този период виждаме значително покачване на глобалните акции като S&P 500 се покачи с близо 60%.
2. Сривът на петрола (2014 г. – 2015 г.): през втората половина на 2014 г. цената на суровия петрол (брент) рухна от $115 до под $40 за барел поради шистовата революция в САЩ и отказа на ОПЕК да намали добива. Този шок в предлагането натисна инфлацията глобално надолу.
3. Ефектът „Taper Tantrum“: през май 2013 г. Фед загатна, че ще спре да купува облигации. Тъй като най-големият купувач на пазара обяви, че се оттегля, цените на облигациите рухнаха, а техните доходности (лихви) скочиха рязко. Само за няколко месеца доходността по 10-годишните щатски облигации се изстреля от 1.6% до над 3.0%, което даде възможност за първи път от години инвеститорите да купят щатски държавен дълг и да получат над 2% доходност над инфлацията.
Резултатът беше масово разпродаване на злато (което свали цената му от $1920 до $1050) и пренасочване на тези трилиони долари към пазара на облигации и акции.
Положителната реална доходност буквално отне защитната функция на златото за близо половин десетилетие.
Пазарната ситуация през 2025 г. – 2026 г.
През 2025 г. инфлацията в САЩ изглеждаше овладяна и се движеше около 2.9%. В същото време средната доходност по 10-годишните щатски държавни ценни книжа се стабилизира на нива от около 4.2%.
В подобна среда златото губи част от своята привлекателност, тъй като не носи текущ доход под формата на лихва или купон. Цената му често се понижава не защото фундаменталните му качества са се влошили, а защото алтернативните разходи за притежаването му нарастват. Когато инвеститорът може да получи положителна реална доходност от сигурните държавни облигации, мотивацията да държи актив без доходност естествено отслабва. През 2026 г. наблюдаваме увеличение на положителна реална доходност на държавните облигации. Тя е 2.33% за 10-годишни държавни ценни книжа, защитени от инфлацията към момента на писане на този анализ, което прави средата за златото предизвикателна.
Представената информация не е и не следва да се възприема като препоръка, съвет за сключване на сделки, инвестиционно изследване или консултация за вземане на инвестиционно решение, препоръка за следване на определена инвестиционна стратегия или да бъде възприемана като гаранция за бъдещо представяне. Съдържанието не е съобразено с рисковия профил, финансовите възможности, опита и знанията на конкретен инвеститор. БенчМарк използва публични източници на информация и не носи отговорност за точността и пълнотата на информацията, както и за периода на актуалността ѝ след публикуване. Търговията с финансови инструменти носи риск и може да доведе както до печалби, така и до частични или надвишаващи първоначалната инвестиция загуби. Поради тази причина клиентът не трябва да инвестира средства, които не може да си позволи да загуби. Настоящата публикация не е изготвена в съответствие с нормативни изисквания, целящи насърчаването на обективността и независимостта на инвестиционните проучвания и инвестиционните препоръки, не е предмет на забрана за сключване на сделки по отношение на определени финансови инструменти и/или емитенти, преди разпространението ѝ от изготвилото го лице или съответните лица за инвестиционния посредник и като такава следва да се възприема като маркетингово съобщение.